Да седнеш и да прочетеш вечер едно хубаво и стойностно стихотворение, наистина е добър начин да се освододиш от събраното през деня мапрежение.
Моят любим автор е Смирненски. Колкото и мрачно да е едно стихотворение, то винаги има облекчаващ ефект за читателя. Ето и един стих от "Зимни вечери". Би ми било приятно да ми кажете какво чъвство възбузбужда във вас?
"Трепна цигулка разплакана,
сепна тя зимния сън,
мигом след, нея, неочаквано,
хукнаха звън подир звън."
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар